Исак Нютон (1643-1727)
Исак Нютон - снимка Уикипедия
Нютон е роден на 4 януари 1643 година в Улстроп при Колстъруърт, близо до Грантъм в графството Линкълншир, Англия. По време на неговото раждане Англия още не е приела Грегорианския календар и затова на някои места рождената му дата е останала като 25 декември (Коледа) 1642 година. Поради преждевременното му раждане никой не е очаквал, че Исак ще оживее. Въпреки лошото си здраве в ранна детска възраст обаче, той живее 84 години.
Баща му, Исак, е бил проспериращ земеделски производител. Той умира по време на гражданската война, три месеца преди раждането на своя син. Когато момчето навършва три години, майка му се жени за един възрастен свещеник от съседното село, Барнабас Смит. Тя оставя своя син на майка си и отива да живее в Норт Уитъм с новия си съпруг. Раждат им се три деца. През 1653 година вторият й съпруг умира и тя се връща при майка си в Улстроп. Но поради грижите по по-малките си деца, тя продължава да отделя прекалено малко внимание на Исак. Като дете той е тих, затворен и мълчалив. Предпочита да чете и да създава различни технически играчки. Но както още от дете, така и през целия си живот се чувства сам.
Нютон започва образованието си през 1655 година в Кралското училище в Грантъм. Проявява забележителни способности, особено при конструирането на различни механизми. Живее в дома на местния аптекар Кларк, а по-късно се сгодява за неговата дъщеря. По-късно се разделят и той не се жени през целия си живот. Вместо това се задълбочава в работата си и се съсредоточава върху своите научни изследвания.
След като през 1659 година е бил изключен от училището, Исак Нютон се връща у дома. Майка му иска той да поеме семейния бизнес и се опитва да направи от него земеделски производител. Но на него тази идея никак не му харесва, защото предпочита да чете и да проектира своите механизми. Не след дълго по настояване на своя учител, той се връща в училището, за да завърши образованието си. Проявява се като най-добър сред съучениците си.
През юни 1661 година Исак Нютон преминава тест по латински език и постъпва в Тринити Колидж в Кеймбриджския университет, с който ще бъде свързан през следващите 30 години. В него изучава Аристотел, Галилей, Декарт, Коперник и Кеплер. През 1664 започва чумната епидемия. На 8 август занятията в колежа са прекратени до края на епидемията. Нютон се връща у дома.
Положението в Англия е бедствено – само в Лондон умира 1/5 от населението, следва разорителната война с Холандия, големият пожар в Лондон… Но точно през този период Нютон прави голяма част от своите научни открития.
Дипломира се през 1655 година, а през следващата година и половина се занимава самостоятелно с математика, оптика и с теорията за гравитацията. Две години по-късно става преподавател в Тринити Колидж, а малко по-късно публикува първите си изследвания, с които поставя началото на математическия анализ.
23-годишен, Нютон владее основните методи на диференциалното и интегралното смятане, разложението на функциите и това, което впоследствие ще бъде наречено формула на Нютон-Лайбниц. След поредица от оптични опити той доказва, че белият цвят е смес от цветове. Но едно от най-важните открития, което прави през този период, е закона за общото привличане.
През март-юни 1666 година той посещава Кеймбридж, но нова вълна от зараза го принуждава да напусне града. В началото на 1667 година се връща в университета и не след дълго става магистър.
От 1670 до 1672 година изнася лекции по оптика. През 1671 Айзък Бароу демонстрира пред Кралското научно дружество направения от Нютон телескоп. След това той е избран за член на дружеството. През 1679 година се връща към работата си по гравитацията и нейното влияние върху орбитите на планетите. Пет години по-късно публикува „De Motu Corporum“. През 1687 година издава най-известния си труд „Philosophiae Naturalis Principia Mathematica“ и в него обобщава законите за движението. Международно признание му носи „Principia“.
През 1692-1693 Нютон преживява тежка депресия, която вероятно се дължи на смъртта на майка му, унищожаването на неговата лаборатория или на прекалената му работа, която го изтощава. Преживява силен емоционален стрес и живее в параноя и халюцинации. Възстановява се след три години.
През 1689-1690 и през 1701 година Нютон е член на Парламента, а през 1696 година става управител на Кралския монетен двор и се премества в Лондон. Участва в подмяната на монетите в обръщение в страната. След още три години става магистър в Монетния двор и остава такъв до края на живота си. Официално напуска Кеймбриджския университет през 1701. Две години по-късно става председател на Британското Кралско дружество и член-кореспондент на Френската академия на науките. Под негово ръководство през 1717 година се извършва важната реформа във Великобритания, която оказва голямо влияние върху бъдещото й развитие – преминаването на британския паунд към златния стандарт.
Нютон е удостоен с благородническа титла от кралица Анна (1705). Става Сър Нютон.Най-важният принос на учения е към математиката и се състои в разработването на метода на флуксиите, който по-късно се превръща в математически анализ. През 1665 година той доказва обобщената биномна теорема и открива нова формула за изчисляване на пи. Според неговите биографи обаче кралицата е била ръководена от политически, а не толкова от научни мотиви.
През 1708 година Нютон започва открит диспут с Лайбниц – конфликт, който не се погасява дори след смъртта на последния (1716).
Малко преди смъртта си Нютон става една от жертвите на финансовите измами. Той придобива значителен брой ценни книжа, но през септември 1720 година банката на компанията е обявена в несъстоятелност. Според неговата племенница той е изгубил повече от £20 000. Мнозина смятат, че цифрата не посочва реалната загуба, а печалбата, която не е получил.
През 1725 година здравето му се влошава и той се премества в Кенсингтън, близо до Лондон. Исак Нютон умира по време на сън на 31 март 1727 година в Лондон. Погребан е в Уестминстърското абатство. При есхумацията на тялото му е него е открито голямо количество живак, което вероятно се дължи на алхимичните му занимания.
Да се направи психологически портрет на Нютон е трудно, защото като се има предвид култа към него в Англия, неговите симпатизанти нерядко му приписват различни качества и всевъзможни добродетели. Нютон не е бил висок, имал е мускулесто телосложение и е бил с гъста и чуплива коса (едва 30-годишен, вече е бил с прошарена коса). Никога, според други източници почти никога, не е използвал очила. Рядко се е смеел и не се упоменава да се е шегувал. Колкото се отнася до парите, бил е много точен и пестелив. Никога не е сключвал брак. Не е проявявал интерес към спорта, музиката, изкуството, театъра и пътешествията. Рисувал е добре.
Възпитан според пуританските традиции, Нютон сам си е поставял редица строги принципи и самоограничения. Не е бил склонен да прощава на другите, нито на себе си, кето е причина за много от конфликтите му. Имал е топло отношение към своите роднини и колеги, но не е имал близки приятели. Въпреки това обаче не е бил безразличен към съдбата на другите и към човешкото страдание. Предпочитал е физиката пред математиката.
